The Context

The 1920s is a period of the Bulgarian history with a high concentration of polarized artistic movements and also a great number of notable events like exhibitions, contests, debates, etc. Bulgarian students in architecture in European high schools (there has no architectural high school in Bulgaria up to 1943) - mainly in Germany, but also in Italy, Austria, Czechoslovakia, France, etc. - were in touch with the newest postwar ideas of the architectural theories. This is the time of the high popularity of the extreme strictness of Adolph Loos (popularized between 1910-13), the famed by Bauhaus Rationalism (active between 1919-33), the Five Principles of Le Corbusier (proclaimed 1925-28) and others. Returning in their home country the Bulgarian architects bring these ideas and apply them here mixing them with the local building traditions, materials and also - taste.

As regards to the architecture, it is very important to note one historical concussion happened circa 1920 - the high level of migration from lost Bulgarian territories to the big cities. Automatically this predetermines the growth of the population in the cities and the acute housing needs. 1928 was marked with a grave natural disaster - the earthquake near the town of Chirpan that has destroyed a great number of buildings. As a result the reinforced concrete skeleton was applied by the law. This  way of construction gives the chance for the architects to apply some of the techniques typical for the modern style: horizontal bands of windows, the free plan, angle windows, roof terraces, etc. As a result the central territories of Sofia and some of the other cities were dominated by the 1930s and 1940s modernist apartment buildings.

The population in the cities has grown up so it predetermines public building for the new cosmopolitan way of live - schools, hotels, concert and cinema halls, banks, office buildings, hospitals, etc. Also many industrial buildings have appeared - factories, slaughterhouses, covered markets and railway stations. In this period a great number of architects have worked together in tandems in private architectural bureaus combining their skills and qualities. Among the leading names of this time was Georgi Ovcharov, Ivan Vassilyov, Dimitar Tsolov, Victoria Angelova, Stancho Belkovski, Svetoslav Grozev, Stefan Venedikt Popov, Kostadin Mumdjiev, etc.

This good way of cultural and economic development has ended in the years after the socialist coup d'état of 1944. In the next years till 1948 all the private enterprises were forbidden so the architectural bureaus could not exist anymore. The architecture was loaded with a completely new function with which the Modern Movement architecture could difficulty exist.

Апел за запазване на автентичността на бившата Мъжка гимназия в Бургас

                                                                       

           

До                   Кмета на Община Бургас,

Общинския съвет на гр. Бургас,

Ръководството на ППМГ „Академик Никола Обрешков“,

Ръководството на ПГРЕ „Г. С. Раковски“,

Бургаската общественост

Апел

във връзка с планиран ремонт

на сградата на бившата Мъжка гимназия в Бургас

Уважаеми Госпожи и Господа,

Сградата на Профилираната гимназия по романски езици „Г.С. Раковски“ и ППМГ „Академик Никола Обрешков“ (бивша Мъжка гимназия) е един от ценните образци на архитектурния модернизъм от периода между двете световни войни в Бургас. Тя е една от най-големите обществени сгради в Бургас в тази стилистика, представя специфични за епохата похвати, което я прави ценна част от архитектурната и строителна история на града.

През годините на своето съществуване сградата, проектирана от известния архитект Храбър Попов (1938-42 г.), е претърпяла различни промени (пристройка, подмяна на дограма и др.), но все още пази духа на междувоенната архитектура и строителна практика от периода. Важна стилистична характеристика е фасадната облицовка – партерът е изпълнен с тъмен грубо обработен камък, който контрастира с бялата гладка облицовка на горните етажи – често прилаган похват при обществените (и в частност училищните) сгради от 1930-те и 1940-те години. Специфични за представителния вид на сградата са решението на централния вход с елегантно подвеждащи извити фасадни стени, и широките прозорци на класните стаи, осигуряващи обилното им осветяване. Оформлението на последния атичен етаж създава характерна „рамка“ на композицията – изтеглен навътре ред от по-малки прозорци. Тези похвати са материални показатели за историческата ценност на зданието на бившата Мъжка гимназия и я превръщат във важна част от културната памет на Бургас – град, който има всички основания да се гордее със своето минало. Съществено за всяка културна ценност е запазването на нейната автентичност.

Обичайната практика при ремонти на училищни сгради в България и проектът за унифициране на външния вид на училището в Бургас със съвременната съседна постройка за спорт са притеснителна индикация, че това материално културно наследство може да бъде загубено. Поставянето на каквато и да е изолация върху каменната облицовка ще погуби автентичния вид на сградата и ще компрометира нейните безспорни характерни естетически достойнства. Редица изследвания и тополотехнически експертизи през последните няколко години отхвърлят нуждата от саниране на фасадни стени с изолация, чиято трайност е не повече от 10 години, особено при масивни сгради отпреди Втората световна война. Съвременните технологии позволяват различни енергоефективни мерки без унищожаване на фасадните стилистични характеристики – например, чрез вътрешна високоефективна мазилка.

България трябва да опазва достойно своето културно наследство. В Бургас има отлични примери за спасяване на образци на модерната архитектура – като бившето Морско казино, успешно адаптирано наскоро в културен център.

Надяваме се, че сградата на ППМГ „Академик Никола Обрешков“ и ПГРЕ „Г.С. Раковски“ ще бъде още един от тези добри примери на осмислена грижа за културното наследство в Бургас. Подобно действие би имало важен образователен и възпитателен ефект за следващите генерации, на които сме призвани да предадем съхраненото културно наследство на страната.

С уважение,

група „Български архитектурен модернизъм“ – Васил Макаринов и Теодор Караколев

д-р арх. Любинка Стоилова – член на DOCOMOMO International

23.10.2017

 снимки: Велимир Иванов

Теренни проучвания

Важна част от нашата дейност са теренните проучвания. Посещаваме обекти на различни места из България с цел запознаване и документиране на историята на сградите. Провеждаме срещи със собствениците на ценните от гледна точка на междувоенния модернизъм сгради и със стопаните на обществените здания. По време на пътуванията проучваме градските архиви и местната преса за допълнителна меродавна информация и архивни снимки. Проведените до момента теренни проучвания са разкрили много цени данни за редица сграда, а така също са важни за фотодокументирането на детайли от екстериора и интериора на неедно здание.

Към момента сме провели теренни проучвания в София, Пловдив, Хасково, Сливен, Радунци, Перник, Казанлък и др. Амбицията ни е да посетим още много места из България, а така също и извън страната, за които имаме данни, че са работили български архитекти.

Проект Пътуваща изложба "Български архитектурен модернизъм. Образци от 1920-те, 1930-те и 1940-те"

Пътуващата изложба "Български архитектурен модернизъм. Образци от 1920-те, 1930-те и 1940-те години" е първата сериозна акция на групата в общественото пространство. За изложбата беше направен подбор на над 30 представителни сгради от периода от разнообразни географски места и от различни типове - както обществени сгради, така и частни домове, индустриална архитектура и образци от религиозната архитектура. Представени са примери от София, Пазарджик, Пловдив, Баня (карловско), Сливен, Ямбол, Хасково, Казанлък, Бургас, Варна, Балчик, Русе и Габрово. Текстовете са на български и на английски език.

Изложбата стартира в края на април 2017 година от Варна, след което бе представена в Бургас. Предстоят представяния в Казанлък, София, Пловдив и други градове в страната. Навсякъде изложбата е съпътствана от лекции и дискусии от авторите на страницата с местните хора, както и от обиколка сред представителните образци на модернизма в съответния град. Изложбата е съпътствана и с каталог, който може да се намери по книжарниците в страната.

Изложбата се осъществява с финансовата помощ на Централен фонд за стратегическо развитие към Нов български университет, на Център "Българо-европейски културни диалози", както и с партньорството на множество организации по места и доброволния труд на авторите на страницата и множество партньори архитекти, изкуствоведи, дизайнери и др.

Подготовката

В първите 3 години от съществуването си групата "Български архитектурен модернизъм" имаше основно онлайн публичност - чрез фейсбук страницата си и чрез няколко медийни участия. Успоредно с това обаче екипът се занимаваше активно с проучвателска дейност по изследване и документиране на стотици безценни сгради - уникално, но непознато културно наследство на България от периода на 20-те, 30-те и 40-те години. Събраните в този период материали послужиха за подбор на над 30 сгради от различна стилистика и места от цялата страна - лично посетени и проучени от екипа, които бяха селектирани за пътуващата изложба.

След кандидатстване към Централен фонд за стратегическо развитие към Нов български университет в началото на 2014 година, групата успя да получи финансиране за изложбата и нейното представяне на различни места в страната. Идеята на изложбата е тя да бъде пътуваща и да посети максимално много места - тя няма краен срок и винаги може да бъде представена на ново място.

Екипът на изложбата

Освен постоянните членове на групата "Български архитектурен модернизъм" - Васил Макаринов и Теодор Караколев - изложбата се случва с подкрепата на множество други експерти от различни области, които доброволно помогнаха за крайният продукт и в крайна сметка - популяризирането на модернизма в цялата страна.

Това са част от тях:

• Дея Вълчева - дизайнер
• арх. Любомир Пейчев - автор на аксонометрични изображения
• Мариана Мелнишка - превод на английски език
• арх. Георги Събев - автор на макет на Морско казино - Бургас
• арх. Цветомир Ценков - автор на лого към изложбата
• д-р арх. Любинка Стоилова - консултант
• доц. д-р Ружа Маринска - консултант
• д-р Анжела Данева
• арх. Велин Нейчев
• инж. Люба Дашовска
• Влад Нанка
• Яна Узунова
• както и множество наследници и настоящи обитатели на сгради, ценно наследство от модернизма, които ни съдействаха по време на изследванията.

и институционалните партньори:

• Нов български университет
• Национален политехнически музей
• Архив на ОКИ "Стара София" към Регионален исторически музей - София
• Културен център "Морско казино" - Бургас
• Регионален исторически музей - Кърджали
• Регионален исторически музей - Ямбол
• Художествена галерия "Димитър Добрович" - Сливен
• Държавна агенция "Архиви" - Пловдив
• Държавна агенция "Архиви" - Бургас
• Държавна агенция "Архиви" - Сливен
• Фото-архив Тодор Славчев
• Регионална библиотека с читалище "Искра" - Казанлък
• Варненски свободен университет "Черноризец Храбър"

Каталогът

Изложбата е съпътствана от двуезичен (на български и на английски език) каталог от 78 страници, представящ цялата информация от 30-те табла. От месец юни 2017 г. се разпространява по книжарниците из страната.


Изложбата посети:

1. Варна, Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" (20.IV-02.V.2017)
2. Бургас, Културен център "Морско казино" (9.V-2.VI.2017) - самата сграда е един от обектите, представени в изложбата
3. Казанлък, Регионална библиотека "Искра" (3.VIII.-24.VIII.2017) - самата сграда е един от обектите, представени в изложбата
4. София, Национален политехнически музей (7.IX-27.IX.2017)
5. София, Нов български университет (3.X - 31.X.2017)


Изложбата ще посети:

Стара Загора, Къщата на архитекта (22.XI - )
Пловдив, "Тотал спорт"


В медиите

- За Варна:
В БНР

- За Бургас:
В Burgasnews
В сайта на БТА

- За Казанлък:
В сайта Панорама Казанлък
В сайта kazanlak.com
В радио "Фокус - Стара Загора"
В регионалната телевизия Прес ТВ

- За София:
Във в-к "Дневник"
В предаването "Щрихи от миналото", ВТК

Варненски свободен университет

Бургас, Културен център "Морско казино"

Казанлък, Общинска библиотека "Искра"

София, Национален политехнически музей

София, Нов български университет

Становище във връзка с проект за надстрояване на сградата на комплекс „България“

СТАНОВИЩЕ

На група „Български архитектурен модернизъм“

Във връзка с проекта за надстрояване на сградата на комплекс „България“

(постъпило уведомление за изготвяне на план/програма от „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ 2016” ЕАД, за : „ПУП-РУП ЗА УПИ І-121, ІІ-122, ІІІ-123, ІV-124, V-15, VІ-125 кв. 482 и УПИ І от кв. 481, м. „Центъра –Зона „А”-юг”, достъпно на адрес: http://sredec-sofia.org/bg/post/1198/postypilo-uvedomlenie-za-izgotvyane-na-p)

Сградата на комплекс „България“ е един от най-ценните архитектурни образци в историята на България. Проектът на изявените във времето между Първата и Втората световна войни архитекти Иван Данчов и Станчо Белковски от 1934 г. е показателен за своеобразния връх в културното развитие, което българското общество достига през 1930-те години. Частното „Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество“, което финансира сградата, създава един уникален архитектурен обект, който има и своята безпрецедентна стойност за обществото със своята зала – и до днес концертната зала с вероятно най-добра акустика в България. При това обект, създаден от образовани и просветни частни собственици, наясно с баланса между преследването на икономическата изгода и доброволното подпомагане на обществени и културни каузи, които не биха просъщесвували на пазарен принцип.

Сградата е ценна по редица причини. Изключитено прецизно разработени са и интериорите – стълбището в зимната градина е съвършена скулптурна композиция от конвексни и конкавни извивки, отвеждаща до галерията под отваряемия оберлихт, а употребяваните облицовъчни материали в отделните зали на хотела и концертната част са старателно описани в проекта от самите архитекти. При строежа на сградата са употребявани някои нови и рядко срещани у нас технологии като падащите в сутерена витрини на ресторанта и отваряемият оберлихт над зимната градина, които са своеобразни и добре запазени към момента артефакти, свидетелстващи за високото техическо развите на България от времето между двете световни войни.

Главната фасада откъм бул. Цар Освободител“ (зад която се помещава хотелската част) е лаконична и строга, но добре премерена и перфектно пропорционирана, мислена така, че да бъде в съзвучие с по-раншната сграда на Чиновническото дружество на ъгъла с ул. „Георги Бенковски“. Последните 2 автентични етажа от хотела са вдадени навътре, като съвсем дискретно изявен е обемът над входа – деликатна разработка, която днес много ясно може да се отбележи при наблюдение от северния тротоар на булеварда и от градината източно от Царския дворец. Всяко надстрояване би нарушило пропорциите и би унищожило това деликатно и добре премислено решение на архитектите.

През годините след 1944 г. комплексът е разделен на отделни части (хотелската част е отделена от концертна зала), поради което автентичността на част от вътрешните пространства (фоайето) е нарушена още тогава, а простраствените връзки са изгубени. За щастие, с доста малко промени (добавената витрина на входа и подменените горни неподвижни витрини на ресторанта), фасадата на сградата е със запазена автентичност и е горд свидетел на културния възход на България от 1930-те години. Наша отговорност е да запазим наследената ценност и да не повтаряме грешките на тоталитарната власт, оставила своя отпечатък върху архитектурните ни ценности.

Имайки предвид тези факти, членовете на екипа „Български архитектурен модернизъм“ вярваме, че познаването на историята в нейния най-автентичен вид е изключително важно за развитието на българската култура. Културно-историческото наследство носи своята материална и нематериална памет, а наследството на модернизма - за спомена от годините на безпрецедентно за България дарителство както за социални, така и за културни каузи.

В същото време архитектурата – особено образците в стилистиката на модернизма – е изкуство, което работи в абсолютен смисъл – от целия обем на сградата до неговите най-малки детайли. Иначе казано – сградите са ценни както с обемите си, така и с дизайна на подовите мозайки или дръжките на вратите. Архитектите са ги проектирали с ясното съзнание, че всеки елемент от сградата е важен и той неслучайно е направен по съответния начин.

Убедени сме, че са неуместни всякакви промена в екстериора (и интериорите) на сградата и в частност на главната фасада откъм бул. „Цар Освободител“, които не са зададени в оригиналния проект и замисъл на архитектите, създали сградата. Запазването на оригиналния вид на сградата е начинът, по който можем да покажем уважението към нашето минало, към уникалността и спецификата на българската култура, към нашите предци, на които дължим възможността днес да имаме това, което имаме.

Опазването на културното наследство днес е морално задължение на всеки собственик на ценен архитектурен обект. Всяко надстрояване, промяна или разрушаване на ценните образци от нашето минало, какъвто безспорно е комплекс „България“, е проява на неуважение към нашето минало, българската култура и изобщо – общочовешкото наследство.

Категорични сме, че проектът за надстрояване на хотелската част (трансформация на последните два етажа в мансардни) на комплекс „България“ е неуместно посегателство върху българската култура и трябва да бъде преработен, за да бъдат запазени максимално силуетът, пропорциите и оформлението на екстериора (и интериора) на сградата така, както са предвидени от оригиналния проект на арх. Иван Данчов и арх. Станчо Белковски.

Апелираме собствениците на сградата да преосмислят идеите си и да ги съобразят със стойността на сградата като ценен обект на културно наследство. Това би било достойна постъпка, показваща уважение към българската история.

Като експерти в областта сме склонни да предоставим и експертна оценка и мнение за конкретните идеи напълно безвъзмездно.

В създаването и контрола на проектанастояваме да се включат архитекти - експерти по опазване на културното наследство, с изследователски и практически опит в сферата на конкретния архитектурен стил – модернизма.

От

Васил Макаринов – изкуствовед, създател на групата „Български архитектурен модернизъм“ и автор на едноименната изложба

Теодор Караколев – журналист, съавтор в групата „Български архитектурен модернизъм“ и съавтор на едноименната изложба

В МЕДИИТЕ: За хотел България в новините на bTV

Позиция на Васил Макаринов във връзка с неуместните планове за поставяне на мансарден етаж вместо последните два вдадени навътре от нивото на фасадата етажа на хотел "България"

http://btvnovinite.bg/gallery/bulgaria/kak-bi-se-promenil-oblikat-na-hotel-balgarija.html

В МЕДИИТЕ: За грандхотел България в "Часът на Милен Цветков" по НОВА

Участие на Теодор Караколев в предаването "Часът на Милен Цветков" по НОВА Телевизия във връзка с плановете за промяна на облика на грандхотел "България" с разширяването на последните етажи

https://nova.bg/news/view/2017/07/28/188916/ще-надстроят-ли-сградата-на-хотел-българия-която-е-архитектурен-паметник/