Проект Пътуваща изложба "Български архитектурен модернизъм. Образци от 1920-те, 1930-те и 1940-те"

Пътуващата изложба "Български архитектурен модернизъм. Образци от 1920-те, 1930-те и 1940-те години" е първата сериозна акция на групата в общественото пространство. За изложбата беше направен подбор на над 30 представителни сгради от периода от разнообразни географски места и от различни типове - както обществени сгради, така и частни домове, индустриална архитектура и образци от религиозната архитектура. Представени са примери от София, Пазарджик, Пловдив, Баня (карловско), Сливен, Ямбол, Хасково, Казанлък, Бургас, Варна, Балчик, Русе и Габрово. Текстовете са на български и на английски език.

Изложбата стартира в края на април 2017 година от Варна, след което бе представена в Бургас. Предстоят представяния в Казанлък, София, Пловдив и други градове в страната. Навсякъде изложбата е съпътствана от лекции и дискусии от авторите на страницата с местните хора, както и от обиколка сред представителните образци на модернизма в съответния град. Изложбата е съпътствана и с каталог, който може да се намери по книжарниците в страната.

Изложбата се осъществява с финансовата помощ на Централен фонд за стратегическо развитие към Нов български университет, на Център "Българо-европейски културни диалози", както и с партньорството на множество организации по места и доброволния труд на авторите на страницата и множество партньори архитекти, изкуствоведи, дизайнери и др.

Подготовката

В първите 3 години от съществуването си групата "Български архитектурен модернизъм" имаше основно онлайн публичност - чрез фейсбук страницата си и чрез няколко медийни участия. Успоредно с това обаче екипът се занимаваше активно с проучвателска дейност по изследване и документиране на стотици безценни сгради - уникално, но непознато културно наследство на България от периода на 20-те, 30-те и 40-те години. Събраните в този период материали послужиха за подбор на над 30 сгради от различна стилистика и места от цялата страна - лично посетени и проучени от екипа, които бяха селектирани за пътуващата изложба.

След кандидатстване към Централен фонд за стратегическо развитие към Нов български университет в началото на 2014 година, групата успя да получи финансиране за изложбата и нейното представяне на различни места в страната. Идеята на изложбата е тя да бъде пътуваща и да посети максимално много места - тя няма краен срок и винаги може да бъде представена на ново място.

Екипът на изложбата

Освен постоянните членове на групата "Български архитектурен модернизъм" - Васил Макаринов и Теодор Караколев - изложбата се случва с подкрепата на множество други експерти от различни области, които доброволно помогнаха за крайният продукт и в крайна сметка - популяризирането на модернизма в цялата страна.

Това са част от тях:

• Дея Вълчева - дизайнер
• арх. Любомир Пейчев - автор на аксонометрични изображения
• Мариана Мелнишка - превод на английски език
• арх. Георги Събев - автор на макет на Морско казино - Бургас
• арх. Цветомир Ценков - автор на лого към изложбата
• д-р арх. Любинка Стоилова - консултант
• доц. д-р Ружа Маринска - консултант
• д-р Анжела Данева
• арх. Велин Нейчев
• инж. Люба Дашовска
• Влад Нанка
• Яна Узунова
• както и множество наследници и настоящи обитатели на сгради, ценно наследство от модернизма, които ни съдействаха по време на изследванията.

и институционалните партньори:

• Нов български университет
• Национален политехнически музей
• Архив на ОКИ "Стара София" към Регионален исторически музей - София
• Културен център "Морско казино" - Бургас
• Регионален исторически музей - Кърджали
• Регионален исторически музей - Ямбол
• Художествена галерия "Димитър Добрович" - Сливен
• Държавна агенция "Архиви" - Пловдив
• Държавна агенция "Архиви" - Бургас
• Държавна агенция "Архиви" - Сливен
• Фото-архив Тодор Славчев
• Регионална библиотека с читалище "Искра" - Казанлък
• Варненски свободен университет "Черноризец Храбър"

Каталогът

Изложбата е съпътствана от двуезичен (на български и на английски език) каталог от 78 страници, представящ цялата информация от 30-те табла. От месец юни 2017 г. се разпространява по книжарниците из страната.


Изложбата посети:

1. Варна, Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" (20.IV-02.V.2017)
2. Бургас, Културен център "Морско казино" (9.V-2.VI.2017) - самата сграда е един от обектите, представени в изложбата
3. Казанлък, Регионална библиотека "Искра" (3.VIII.-24.VIII.2017) - самата сграда е един от обектите, представени в изложбата
4. София, Национален политехнически музей (7.IX-27.IX.2017)
5. София, Нов български университет (3.X - 31.X.2017)


Изложбата ще посети:

Стара Загора, Къщата на архитекта (22.XI - )
Пловдив, "Тотал спорт"


В медиите

- За Варна:
В БНР

- За Бургас:
В Burgasnews
В сайта на БТА

- За Казанлък:
В сайта Панорама Казанлък
В сайта kazanlak.com
В радио "Фокус - Стара Загора"
В регионалната телевизия Прес ТВ

- За София:
Във в-к "Дневник"
В предаването "Щрихи от миналото", ВТК

Варненски свободен университет

Бургас, Културен център "Морско казино"

Казанлък, Общинска библиотека "Искра"

София, Национален политехнически музей

София, Нов български университет

Становище във връзка с проект за надстрояване на сградата на комплекс „България“

СТАНОВИЩЕ

На група „Български архитектурен модернизъм“

Във връзка с проекта за надстрояване на сградата на комплекс „България“

(постъпило уведомление за изготвяне на план/програма от „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ 2016” ЕАД, за : „ПУП-РУП ЗА УПИ І-121, ІІ-122, ІІІ-123, ІV-124, V-15, VІ-125 кв. 482 и УПИ І от кв. 481, м. „Центъра –Зона „А”-юг”, достъпно на адрес: http://sredec-sofia.org/bg/post/1198/postypilo-uvedomlenie-za-izgotvyane-na-p)

Сградата на комплекс „България“ е един от най-ценните архитектурни образци в историята на България. Проектът на изявените във времето между Първата и Втората световна войни архитекти Иван Данчов и Станчо Белковски от 1934 г. е показателен за своеобразния връх в културното развитие, което българското общество достига през 1930-те години. Частното „Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно дружество“, което финансира сградата, създава един уникален архитектурен обект, който има и своята безпрецедентна стойност за обществото със своята зала – и до днес концертната зала с вероятно най-добра акустика в България. При това обект, създаден от образовани и просветни частни собственици, наясно с баланса между преследването на икономическата изгода и доброволното подпомагане на обществени и културни каузи, които не биха просъщесвували на пазарен принцип.

Сградата е ценна по редица причини. Изключитено прецизно разработени са и интериорите – стълбището в зимната градина е съвършена скулптурна композиция от конвексни и конкавни извивки, отвеждаща до галерията под отваряемия оберлихт, а употребяваните облицовъчни материали в отделните зали на хотела и концертната част са старателно описани в проекта от самите архитекти. При строежа на сградата са употребявани някои нови и рядко срещани у нас технологии като падащите в сутерена витрини на ресторанта и отваряемият оберлихт над зимната градина, които са своеобразни и добре запазени към момента артефакти, свидетелстващи за високото техическо развите на България от времето между двете световни войни.

Главната фасада откъм бул. Цар Освободител“ (зад която се помещава хотелската част) е лаконична и строга, но добре премерена и перфектно пропорционирана, мислена така, че да бъде в съзвучие с по-раншната сграда на Чиновническото дружество на ъгъла с ул. „Георги Бенковски“. Последните 2 автентични етажа от хотела са вдадени навътре, като съвсем дискретно изявен е обемът над входа – деликатна разработка, която днес много ясно може да се отбележи при наблюдение от северния тротоар на булеварда и от градината източно от Царския дворец. Всяко надстрояване би нарушило пропорциите и би унищожило това деликатно и добре премислено решение на архитектите.

През годините след 1944 г. комплексът е разделен на отделни части (хотелската част е отделена от концертна зала), поради което автентичността на част от вътрешните пространства (фоайето) е нарушена още тогава, а простраствените връзки са изгубени. За щастие, с доста малко промени (добавената витрина на входа и подменените горни неподвижни витрини на ресторанта), фасадата на сградата е със запазена автентичност и е горд свидетел на културния възход на България от 1930-те години. Наша отговорност е да запазим наследената ценност и да не повтаряме грешките на тоталитарната власт, оставила своя отпечатък върху архитектурните ни ценности.

Имайки предвид тези факти, членовете на екипа „Български архитектурен модернизъм“ вярваме, че познаването на историята в нейния най-автентичен вид е изключително важно за развитието на българската култура. Културно-историческото наследство носи своята материална и нематериална памет, а наследството на модернизма - за спомена от годините на безпрецедентно за България дарителство както за социални, така и за културни каузи.

В същото време архитектурата – особено образците в стилистиката на модернизма – е изкуство, което работи в абсолютен смисъл – от целия обем на сградата до неговите най-малки детайли. Иначе казано – сградите са ценни както с обемите си, така и с дизайна на подовите мозайки или дръжките на вратите. Архитектите са ги проектирали с ясното съзнание, че всеки елемент от сградата е важен и той неслучайно е направен по съответния начин.

Убедени сме, че са неуместни всякакви промена в екстериора (и интериорите) на сградата и в частност на главната фасада откъм бул. „Цар Освободител“, които не са зададени в оригиналния проект и замисъл на архитектите, създали сградата. Запазването на оригиналния вид на сградата е начинът, по който можем да покажем уважението към нашето минало, към уникалността и спецификата на българската култура, към нашите предци, на които дължим възможността днес да имаме това, което имаме.

Опазването на културното наследство днес е морално задължение на всеки собственик на ценен архитектурен обект. Всяко надстрояване, промяна или разрушаване на ценните образци от нашето минало, какъвто безспорно е комплекс „България“, е проява на неуважение към нашето минало, българската култура и изобщо – общочовешкото наследство.

Категорични сме, че проектът за надстрояване на хотелската част (трансформация на последните два етажа в мансардни) на комплекс „България“ е неуместно посегателство върху българската култура и трябва да бъде преработен, за да бъдат запазени максимално силуетът, пропорциите и оформлението на екстериора (и интериора) на сградата така, както са предвидени от оригиналния проект на арх. Иван Данчов и арх. Станчо Белковски.

Апелираме собствениците на сградата да преосмислят идеите си и да ги съобразят със стойността на сградата като ценен обект на културно наследство. Това би било достойна постъпка, показваща уважение към българската история.

Като експерти в областта сме склонни да предоставим и експертна оценка и мнение за конкретните идеи напълно безвъзмездно.

В създаването и контрола на проектанастояваме да се включат архитекти - експерти по опазване на културното наследство, с изследователски и практически опит в сферата на конкретния архитектурен стил – модернизма.

От

Васил Макаринов – изкуствовед, създател на групата „Български архитектурен модернизъм“ и автор на едноименната изложба

Теодор Караколев – журналист, съавтор в групата „Български архитектурен модернизъм“ и съавтор на едноименната изложба