СТАНОВИЩЕ
На
група „Български архитектурен модернизъм“
Във връзка с проекта за надстрояване
на сградата на комплекс „България“
(постъпило уведомление за изготвяне на
план/програма от „ГРАНД ХОТЕЛ БЪЛГАРИЯ 2016” ЕАД, за : „ПУП-РУП ЗА УПИ І-121,
ІІ-122, ІІІ-123, ІV-124, V-15, VІ-125 кв. 482 и УПИ І от кв. 481, м. „Центъра
–Зона „А”-юг”, достъпно на адрес: http://sredec-sofia.org/bg/post/1198/postypilo-uvedomlenie-za-izgotvyane-na-p)
Сградата на
комплекс „България“ е един от най-ценните архитектурни образци в историята на
България. Проектът на изявените във времето между Първата и Втората световна
войни архитекти Иван Данчов и Станчо Белковски от 1934 г. е показателен за
своеобразния връх в културното развитие, което българското общество достига
през 1930-те години. Частното „Чиновническото кооперативно спестовно застрахователно
дружество“, което финансира сградата, създава един уникален архитектурен обект,
който има и своята безпрецедентна стойност за обществото със своята зала – и до
днес концертната зала с вероятно най-добра акустика в България. При това обект,
създаден от образовани и просветни частни собственици, наясно с баланса между
преследването на икономическата изгода и доброволното подпомагане на обществени
и културни каузи, които не биха просъщесвували на пазарен принцип.
Сградата е
ценна по редица причини. Изключитено прецизно разработени са и интериорите –
стълбището в зимната градина е съвършена скулптурна композиция от конвексни и
конкавни извивки, отвеждаща до галерията под отваряемия оберлихт, а
употребяваните облицовъчни материали в отделните зали на хотела и концертната
част са старателно описани в проекта от самите архитекти. При строежа на сградата
са употребявани някои нови и рядко срещани у нас технологии като падащите в
сутерена витрини на ресторанта и отваряемият оберлихт над зимната градина,
които са своеобразни и добре запазени към момента артефакти, свидетелстващи за високото
техическо развите на България от времето между двете световни войни.
Главната
фасада откъм бул. Цар Освободител“ (зад която се помещава хотелската част) е
лаконична и строга, но добре премерена и перфектно пропорционирана, мислена
така, че да бъде в съзвучие с по-раншната сграда на Чиновническото дружество на
ъгъла с ул. „Георги Бенковски“. Последните
2 автентични етажа от хотела са вдадени навътре, като съвсем дискретно изявен е
обемът над входа – деликатна разработка, която днес много ясно може да се
отбележи при наблюдение от северния тротоар на булеварда и от градината източно
от Царския дворец. Всяко надстрояване би
нарушило пропорциите и би унищожило това деликатно и добре премислено решение
на архитектите.
През годините
след 1944 г. комплексът е разделен на отделни части (хотелската част е отделена
от концертна зала), поради което автентичността на част от вътрешните
пространства (фоайето) е нарушена още тогава, а простраствените връзки са
изгубени. За щастие, с доста малко промени (добавената витрина на входа и подменените
горни неподвижни витрини на ресторанта), фасадата на сградата е със запазена
автентичност и е горд свидетел на културния възход на България от 1930-те
години. Наша отговорност е да запазим наследената ценност и да не повтаряме
грешките на тоталитарната власт, оставила своя отпечатък върху архитектурните
ни ценности.
Имайки
предвид тези факти, членовете на екипа „Български архитектурен модернизъм“
вярваме, че познаването на историята в нейния най-автентичен вид е изключително
важно за развитието на българската култура. Културно-историческото наследство
носи своята материална и нематериална памет, а наследството на модернизма - за
спомена от годините на безпрецедентно за България дарителство както за
социални, така и за културни каузи.
В същото
време архитектурата – особено образците в стилистиката на модернизма – е
изкуство, което работи в абсолютен смисъл – от целия обем на сградата до
неговите най-малки детайли. Иначе казано – сградите са ценни както с обемите
си, така и с дизайна на подовите мозайки или дръжките на вратите. Архитектите
са ги проектирали с ясното съзнание, че всеки елемент от сградата е важен и той
неслучайно е направен по съответния начин.
Убедени сме, че са неуместни всякакви
промена в екстериора (и интериорите) на сградата и в частност на главната фасада
откъм бул. „Цар Освободител“,
които не са зададени в оригиналния проект и замисъл на архитектите, създали
сградата. Запазването на оригиналния вид на сградата е начинът, по който можем
да покажем уважението към нашето минало, към уникалността и спецификата на
българската култура, към нашите предци, на които дължим възможността днес да
имаме това, което имаме.
Опазването на
културното наследство днес е морално
задължение на всеки собственик на ценен архитектурен обект. Всяко
надстрояване, промяна или разрушаване на ценните образци от нашето минало,
какъвто безспорно е комплекс „България“, е проява на неуважение към нашето
минало, българската култура и изобщо – общочовешкото наследство.
Категорични
сме, че проектът за надстрояване на хотелската част (трансформация на
последните два етажа в мансардни) на комплекс „България“ е неуместно
посегателство върху българската култура и трябва да бъде преработен, за да бъдат запазени максимално силуетът, пропорциите
и оформлението на екстериора (и интериора) на сградата така, както са предвидени
от оригиналния проект на арх. Иван Данчов и арх. Станчо Белковски.
Апелираме
собствениците на сградата да преосмислят идеите си и да ги съобразят със
стойността на сградата като ценен обект на културно наследство. Това би било
достойна постъпка, показваща уважение към българската история.
Като експерти
в областта сме склонни да предоставим и експертна оценка и мнение за
конкретните идеи напълно безвъзмездно.
В
създаването и контрола на проектанастояваме да се включат архитекти - експерти
по опазване на културното наследство, с изследователски и практически опит в
сферата на конкретния архитектурен стил – модернизма.
От
Васил
Макаринов – изкуствовед, създател на групата „Български архитектурен
модернизъм“ и автор на едноименната изложба
Теодор
Караколев – журналист, съавтор в групата „Български архитектурен модернизъм“ и
съавтор на едноименната изложба
Няма коментари:
Публикуване на коментар